Вероника Азулай и Стефан Георгиев
Наследствени биоспособности от XIX век на Вероника Азулай и Стефан Георгиев
Пирк, Георгиев, д-р Игнатов, Проф. Зенин, Москва, 2003
Вероника и Стефан са сестра и брат. Тя живее в Ейлат, Израел, а той в София. Вероника работи като акушер-гинеколог в клиника. С дарбата си тя обяснява много традиции в еврейската култура. Научава за силата на различни камъни, за това, че плацентата на новороденото не се изхвърля и др. При посещенията си в България "отключва" в Стефан скритите му биозаложби.
Всичко започва през 60-те години на XIX век. Прабаба им Елена от Пазарджик е известна като "лечителката със златните ръце". Баба им Живана също е прилагала билки и масажи за лечение на различни болести. Не е изключено родовата им памет в народната медицина да датира от XVII, дори от XVI век.
Вероника помага на много пациенти в Израел. Илиана е 45-годишна. Тя има 15 мм "възел" на левия лоб на щитовидната жлеза. С ехограф са доказани множество кисти в десния лоб. След биотерапията не се доказва наличие на кисти. Туморът е намален на 3 мм. Оперативната намеса е отменена, защото след 3 месеца "възелът" напълно изчезва.
д-р Игнатов, проф. Галперин, Азулай, Москва, 2003
Арик е бил дълго време на болнично лечение в ортопедично отделение. Той изпитвал непоносими болки в лумбалните прешлени. Вероника започнала лечение с контактен и безконтактен масаж. След 5-ата процедура пациентът почувствал облекчение. Впоследствие състоянието му се стабилирало.
В края на 2004 г. помощта на Стефан потърсил Любен, който имал тежко заболяване на коленете. Този 62-годишен мъж ходел трудно. След няколко лечебни процедури болките в коленете намалели. Походката на Любен станала по-гъвкава и спокойна. Подобрил се и цялостният му жизнен статус.
Синовете на Вероника и Стефан Здравко и Румен, също проявяват биосензитивни способности.
Вероника и Стефан са на мнение, че усъвършенстването на един лечител е индивидуален процес, за който няма установени правила. Животът на всеки човек е уникален. Никой не може непосредствено да предаде на другия своите способности да лекува. Той може само да съдейства и да му да правилното направление. Всичко останало зависи от волята, стремежа и желанието на лечителя безкористно да се посвети на тази изключително трудна, но благородна мисия да доставя на хората здраве и духовна радост.